обертонче
[obɛrˈtɔnt͡ʃe]
обертонче значение:
Какво е обертонче? Слаб или кратък допълнителен тон, съпътстващ основния; хармоник с малка сила.
1. (музика) Слаб или кратък допълнителен тон, съпътстващ основния; хармоник с малка сила.
2. (преносно) Лек нюанс или намек в гласа или поведението.
- Ударение
- оберто'нче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бер-тон-че
- Род
- среден
- Мн. число
- обертончета
Примери за използване на обертонче
(музика)
- Цигулката издаде едно фино, звънливо обертонче.
(преносно)
- В гласа му се долови иронично обертонче.
Антоними на обертонче
Как се пише обертонче
Грешни изписвания: убертонче, обертунче
Думата се пише слято и следва правописа на 'обертон'.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Oberton
Умалителна форма на 'обертон' (музикален термин за допълнителен тон), заета от немски език (ober - горен, Ton - звук).
Употреба
Чести словосъчетания:
- високо обертонче
- нежно обертонче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
