обеснически
[oˈbɛsnit͡ʃɛski]
обеснически значение:
Какво е обеснически? Който се отнася до обесник (човек, който виси на бесилото или заслужава бесило).
1. (пряко) Който се отнася до обесник (човек, който виси на бесилото или заслужава бесило).
2. (преносно) Свойствен за негодник, разбойник или човек, способен на всичко; дяволит, дързък.
- Ударение
- обѐснически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-бес-ни-че-ски
- Род
- мъжки
Примери за използване на обеснически
(пряко)
- Тялото се люлееше с ужасяващ обеснически ритъм.
(преносно)
- Той се усмихна с обеснически вид.
- Имаше някаква обесническа смелост в погледа му.
Синоними на обеснически
Антоними на обеснически
Как се пише обеснически
Грешни изписвания: обезнически, обесически, убеснически, обеснйчески, обесническй
Думата запазва корена „-бес-“ и наставката за прилагателни „-ически“.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обесник
Произлиза от съществителното „обесник“ (човек, осъден на обесване; преносно – пакостник, негодник).
Употреба
Чести словосъчетания:
- обеснически хумор
Фразеологизми:
- обеснически хумор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
