Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обирач

[obiˈrat͡ʃ]

обирач значение:

Какво е обирач? Човек, който извършва кражба чрез обиране; крадец.

1. (пряко) Човек, който извършва кражба чрез обиране; крадец.
2. (селско стопанство) Човек, който събира плодове или реколта.
3. (техника) Устройство или приспособление за събиране или обиране на повърхностен слой, пяна или отпадъци.
Ударение
обира̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-би-рач
Род
мъжки
Мн. число
обирачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обирач

(пряко)
  • Полицията залови група улични обирачи.
  • Банковият обирач успя да избяга с парите.
(селско стопанство)
  • Търсят се сезонни обирачи на череши.
(техника)
  • Масленият обирач почисти петното в морето.

Как се пише обирач

Грешни изписвания: убирач, обйрач, обиръч
Думата започва с представка о- (от глагола обирам), а не 'у'. Пише се с и в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обирам
Производна дума от глагола 'обирам' с наставка за деец '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дребен обирач
  • обирач на банки
  • обирач на плодове

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.