Dumite-BG – онлайн речник за българския език

крадец

[krɐˈdɛt͡s]

крадец значение:

Какво е крадец? Човек, който извършва кражби; лице, което тайно присвоява чуждо имущество.

1. (общо) Човек, който извършва кражби; лице, което тайно присвоява чуждо имущество.
Ударение
крадѐц
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кра-дец
Род
мъжки
Мн. число
крадци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на крадец

(общо)
  • Полицията залови крадеца на местопрестъплението.
  • Крадци са разбили вилата през зимата.

Синоними на крадец

Как се пише крадец

Грешни изписвания: крадеци, кръдец
При образуване на множествено число гласната е изпада (подвижно ъ/е): крадец -> крадци.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:красти
От старобългарския глагол 'красти' (крада) + суфикс '-ец' за образуване на деятелни имена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дребен крадец
  • ловък крадец
Фразеологизми:
  • Крадецът вика: дръжте крадеца

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.