обирджия
[obirˈdʒija]
обирджия значение:
Какво е обирджия? Човек, който извършва обири; крадец, грабител.
1. (Пряко) Човек, който извършва обири; крадец, грабител.
- Ударение
- обирджѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бир-джи-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обирджии
Примери за използване на обирджия
(Пряко)
- Полицията залови известен обирджия, докато се опитваше да разбие сейфа.
- Банковите обирджии избягаха с кола.
Как се пише обирджия
Грешни изписвания: убирджия, обирджиия, обйрджия, обирджйя
Думата се пише с о в началото (от обирам) и наставката е -джия.
Етимология
Произход:Българо-турски
Оригинална дума:обир + -ci (тур.)
Българска основа 'обир' с добавена турска наставка за професия или деятел '-джия'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- банков обирджия
- дребен обирджия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
