обитаване
[obitˈavɐnɛ]
обитаване значение:
Какво е обитаване? Процесът на живеене или постоянно пребиваване в дадено жилище, сграда или географска област.
1. (пряко) Процесът на живеене или постоянно пребиваване в дадено жилище, сграда или географска област.
- Ударение
- обита̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-би-та-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обитавания
Примери за използване на обитаване
(пряко)
- Сградата е въведена в експлоатация и е годна за обитаване.
- Правото на обитаване е уредено в договора.
Синоними на обитаване
Как се пише обитаване
Грешни изписвания: убитаване, обйтаване, обитъване, обитавъне
Представката е о- (обитавам), а не у-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обитати
От старобългарския глагол 'обитати', сроден с корена 'витати' (живея, пребивавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- разрешение за обитаване
- зона за обитаване
- годен за обитаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
