обиталище
[obiˈtaliʃtɛ]
обиталище значение:
Какво е обиталище? Място, където живее човек или животински вид; жилище, дом или естествена среда.
1. (Общо/Биология) Място, където живее човек или животински вид; жилище, дом или естествена среда.
- Ударение
- обита̀лище
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-би-та-ли-ще
- Род
- среден
- Мн. число
- обиталища
Примери за използване на обиталище
(Общо/Биология)
- Пещерата е била древно обиталище на първобитните хора.
- Естественото обиталище на кафявата мечка са гъстите гори.
Синоними на обиталище
Как се пише обиталище
Грешни изписвания: убиталище, обиталеще, обйталище, обитълище, обиталйще
Започва с о- (от обитавам), съдържа и във втора сричка и наставката е -лище.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обитавам
От глагола *обитавам* (живея, населявам) + наставката за място *-лище*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вечно обиталище (гроб)
- естествено обиталище
- диво обиталище
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
