облагодетелстване
[obɫaɡoˈdɛtɛɫstvanɛ]
облагодетелстване значение:
Какво е облагодетелстване? Действието по осигуряване на полза, изгода или привилегия за някого (често неправомерно).
1. (Право и Администрация) Действието по осигуряване на полза, изгода или привилегия за някого (често неправомерно).
2. (Общо) Получаване на облага или добро; ощастливяване.
- Ударение
- облагодѐтелстване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бла-го-де-тел-ства-не
- Род
- среден
- Мн. число
- облагодетелствания
Примери за използване на облагодетелстване
(Право и Администрация)
- Законът предвижда наказания за лично облагодетелстване чрез служебно положение.
- Обвинението беше за облагодетелстване на трети лица с държавни средства.
(Общо)
- Благотворителната кампания цели облагодетелстване на домовете за сираци.
Синоними на облагодетелстване
Антоними на облагодетелстване
Как се пише облагодетелстване
Грешни изписвания: облагодетелствуване, облагодетелсване, ублагодетелстване, облъгодетелстване, облагудетелстване, облагодетелствъне
Суфиксът за отглаголни съществителни е -ане (или -яне), а основата завършва на -ства-. В съвременния книжовен език формата с -уване (облагодетелствуване) се счита за остаряла.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:облагодетелствам
Отглаголно съществително от 'облагодетелствам'. Съставено от корените 'благо' (добро) и 'дея' (правя, върша), с представка 'о-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лично облагодетелстване
- неправомерно облагодетелстване
- с цел облагодетелстване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
