обособен
[obosɔˈbɛn]
обособен значение:
Какво е обособен? Който е отделен от общото цяло като самостоятелна единица; разграничен, изолиран.
1. (пряко) Който е отделен от общото цяло като самостоятелна единица; разграничен, изолиран.
2. (езикознание) За част на изречението: който е интонационно и смислово отделен, за да се подчертае значението му (обособена част).
- Ударение
- обосо̀бен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-бо-со-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обособени
Примери за използване на обособен
(пряко)
- Жилищната сграда има обособен вход за офисите.
- Това е обособен район със собствена администрация.
(езикознание)
- В изречението има обособено определение, оградено със запетаи.
- Учениците учиха за обособените обстоятелствени пояснения.
Синоними на обособен
Антоними на обособен
Как се пише обособен
Грешни изписвания: обосъбен, убособен, обусобен, обосубен
Думата се пише с две букви о в началото и корена. Проверката на втората гласна може да стане чрез сродни думи като собствен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:особь
Произлиза от глагола 'обособя', който е образуван от представка 'о-' + корен 'соб-' (свой, собствен, личен) + глаголна наставка. Коренът има праславянски произход (*sob-), свързан със значението за 'себе си', 'отделен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обособен вход
- обособена част
- обособен бюджет
- обособена зона
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
