обособеност
[obosoˈbɛnost]
обособеност значение:
Какво е обособеност? Състояние или качество на нещо, което е отделено, самостоятелно или разграничено от околната среда или цялото.
1. (общо) Състояние или качество на нещо, което е отделено, самостоятелно или разграничено от околната среда или цялото.
- Ударение
- обособѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бо-со-бе-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- обособености
Примери за използване на обособеност
(общо)
- Географската обособеност на района е запазила старите традиции.
- Чувстваше се известна обособеност на тази група в рамките на партията.
Синоними на обособеност
Антоними на обособеност
Как се пише обособеност
Грешни изписвания: убособеност, обособеноста (без член), обусобеност, обосубеност, обособенуст
Пише се с о (обособеност). При членуване с пълен член не се удвоява 'т'-то (обособеността).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обособя
От глагола 'обособя' (отделя като 'особен', 'собствен'). Наставката '-ост' образува абстрактно съществително за качество или състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- културна обособеност
- териториална обособеност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
