Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самостоятелност

[sɐmostojˈatɛlnost]

самостоятелност значение:

Какво е самостоятелност? Качество на човек или организация да съществува, действа и взема решения независимо от чужда воля, помощ или влияние.

1. (общо) Качество на човек или организация да съществува, действа и взема решения независимо от чужда воля, помощ или влияние.
2. (политика) Политическа независимост на държава или народ; суверенитет.
Ударение
самостоя̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мос-то-я-тел-ност
Род
женски
Мн. число
самостоятелности (рядко употребимо)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самостоятелност

(общо)
  • Възпитанието на децата трябва да насърчава тяхната самостоятелност.
  • Финансова самостоятелност.
(политика)
  • Борбата за национална самостоятелност е дълъг исторически процес.

Антоними на самостоятелност

Как се пише самостоятелност

Грешни изписвания: самостоятелноста, самостоятелнозт, съмостоятелност, самустоятелност, самостуятелност, самостоятелнуст

Думата завършва на наставката -ост. При членуване в женски род, единствено число, се добавя -та, като се получава удвояване на 'т' (самостоятелността), но в основна форма се пише с едно 'т'.

Етимология

Произход:Български (чрез руски/старобългарски корени)
Оригинална дума:сам + стоя
Сложена дума, образувана от корените 'сам' и 'стоя', вероятно като калка (буквален превод) на гръцкото 'autonomia' (αὐτονομία) или немското 'Selbstständigkeit'. Формирана е чрез наставката за абстрактни съществителни -ост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна самостоятелност
  • проявявам самостоятелност
  • финансова самостоятелност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.