суверенитет
[suvɛrɛniˈtɛt]
суверенитет значение:
Какво е суверенитет? Пълна независимост на една държава във вътрешните ѝ работи и във външните ѝ отношения; върховенство на държавната власт.
1. (политика/право) Пълна независимост на една държава във вътрешните ѝ работи и във външните ѝ отношения; върховенство на държавната власт.
2. (право) Върховно право на носителя на властта (напр. народен суверенитет).
- Ударение
- суверенитѐт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- су-ве-ре-ни-тет
- Род
- мъжки
- Мн. число
- суверенитети (рядко)
Примери за използване на суверенитет
(политика/право)
- Нарушаването на въздушното пространство е посегателство срещу националния суверенитет.
- Държавата отстоява своя суверенитет в международните преговори.
(право)
- Според конституцията носител на суверенитета е народът.
Синоними на суверенитет
Антоними на суверенитет
Как се пише суверенитет
Грешни изписвания: суверинитет, сувиренитет, соверенитет, суверенйтет
Думата се пише с е във втората и третата сричка (суверенитет). Честа грешка е изписването с 'и' (суверинитет), което е неправилно.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:souveraineté
Заета от френски (souveraineté), произлизаща от старофренски 'souverain' (върховен), което се корени в латинското 'superanus' (намиращ се отгоре, висш).
Употреба
Чести словосъчетания:
- национален суверенитет
- държавен суверенитет
- нарушаване на суверенитета
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
