обясняване
[obʲɐsnʲa̍vɐnɛ]
обясняване значение:
Какво е обясняване? Действието по глагола обяснявам; процес на разкриване на смисъла, причините или същността на нещо, за да стане то разбираемо.
1. (общо) Действието по глагола обяснявам; процес на разкриване на смисъла, причините или същността на нещо, за да стане то разбираемо.
2. (преносно) Думите или доводите, с които се прави нещо ясно или се оправдава някаква постъпка.
- Ударение
- обясня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бяс-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обяснявания
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на обясняване
(общо)
- Обясняването на урока отне повече време от предвиденото.
- Търпеливото обясняване е ключът към добрите взаимоотношения.
(преносно)
- Не искам дълго обясняване, а само кратки факти.
- Това беше неубедително обясняване на закъснението.
Синоними на обясняване
Как се пише обясняване
Грешни изписвания: обяснение, убясняване, обяснявъне
Думата се пише с променливо я. Когато ударението не пада върху гласната или сричката не е следвана от мека сричка (в случая следва твърда сричка 'ва'), се запазва я поради морфологичния строеж на наставката за несвършен вид.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обяснꙗти
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'обяснявам'. Коренът е свързан със старобългарското прилагателно 'яснъ' (ясен, светъл). Представката 'об-' придава смисъл на действие, обхващащо предмета или довеждащо до резултат.
Употреба
Чести словосъчетания:
- подробно обясняване
- научно обясняване
- дълго обясняване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
