оправдание
[oprɐvˈdaniɛ]
- Ударение
- оправда̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- оп-рав-да-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- оправдания
Как се пише оправдание
Грешни изписвания: управдание, опръвдание, оправдъние, оправданйе
Пише се с о (представка о-) и а в корена (от прав).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Дериват от глагола 'оправдати', който произлиза от прилагателното 'правъ' (истинен, невинен, прав). Суфиксът '-ние' маркира отвлечено съществително име за действие или резултат.
Употреба
Чести словосъчетания:
- намирам оправдание
- търся оправдание
- без никакво оправдание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
