оглавник
[oˈɡlavnik]
оглавник значение:
Какво е оглавник? Приспособление от ремъци, въжета или кожа, което се поставя на главата на впрегатно или товарно животно (кон, магаре), за да бъде водено или връзвано.
1. (животновъдство) Приспособление от ремъци, въжета или кожа, което се поставя на главата на впрегатно или товарно животно (кон, магаре), за да бъде водено или връзвано.
- Ударение
- огла̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-глав-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оглавници
Примери за използване на оглавник
(животновъдство)
- Конярят нахлузи оглавника на жребеца и го поведе към конюшнята.
- Старият кожен оглавник беше протрит от употреба.
Как се пише оглавник
Грешни изписвания: углавник, оглавнък, оглъвник, оглавнйк
Започва с о-, тъй като представката носи смисъл на 'около'. Проверката за звучната съгласна 'в' се прави с формата за множествено число: оглавници.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:о- + глава
Префиксално-суфиксално образувание от предлога 'о' (около) и съществителното 'глава', с наставка '-ник'. Буквално 'това, което е около главата'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кожен оглавник
- въжен оглавник
Фразеологизми:
- слагам оглавник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
