огорчение
[o.ɡor.ˈt͡ʃɛ.ni.e]
огорчение значение:
Какво е огорчение? Чувство на тъга, неудовлетвореност и душевна болка, предизвикано от незаслужена обида, неблагодарност, несполука или разочарование.
1. (Психология) Чувство на тъга, неудовлетвореност и душевна болка, предизвикано от незаслужена обида, неблагодарност, несполука или разочарование.
- Ударение
- огорчѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-гор-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- огорчения
Примери за използване на огорчение
(Психология)
- Тя не можа да скрие огорчението си от предателството на приятелите.
- В гласа му се четеше дълбоко огорчение от несправедливата присъда.
Синоними на огорчение
- разочарование, болка, тъга, обида, ягър
Антоними на огорчение
Как се пише огорчение
Грешни изписвания: огорчемие, угорчение, огурчение, огорченйе
Думата се изписва с начално о, тъй като е производна от корена гор- (горчив). Наставката е -ение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:горъкъ
Произлиза от корена за „горчив“ (старобълг. горъкъ). Развитие на значението от физическо усещане за вкус към емоционално състояние на душевна „горчивина“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко огорчение
- изпитвам огорчение
- скрито огорчение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
