озадача
[ozɐdɐˈt͡ʃa]
озадача значение:
Какво е озадача? Причиня недоумение или затруднение у някого; поставя в трудно положение за разбиране или решение.
1. (пряко) Причиня недоумение или затруднение у някого; поставя в трудно положение за разбиране или решение.
- Ударение
- озадача'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-за-да-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- озадача се
- Видова двойка
- озадачавам
Примери за използване на озадача
(пряко)
- Въпросът му успя да озадачи дори професора.
- Това странно поведение ще озадачи всичките му приятели.
Антоними на озадача
Как се пише озадача
Грешни изписвания: озадачъ, узадача, озъдача, озадъча
Пише се с о (представка о-). В 1 л. ед.ч. завършва на -а (озадача), не на -ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:о- + задача
Образуван от съществителното „задача“ с глаголна наставка и представка о-. Буквално: „да поставя задача (трудност) на някого“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- озадача някого
- силно озадача
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
