Dumite-BG – онлайн речник за българския език

окуляр

[okuˈlʲar]

окуляр значение:

Какво е окуляр? Част от оптически уред (микроскоп, телескоп, бинокъл и др.), представляваща леща или система от лещи, обърната към окото на наблюдателя, през която се гледа увеличеното изображение.

1. (оптика) Част от оптически уред (микроскоп, телескоп, бинокъл и др.), представляваща леща или система от лещи, обърната към окото на наблюдателя, през която се гледа увеличеното изображение.
Ударение
окуля̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ку-ляр
Род
мъжки
Мн. число
окуляри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окуляр

(оптика)
  • Нагласих фокуса на окуляра, за да видя по-ясно микроорганизмите.
  • Телескопът се продава с комплект сменяеми окуляри за различно увеличение.

Антоними на окуляр

Как се пише окуляр

Грешни изписвания: околяр, укуляр

Думата се пише с о в първата сричка. Проверката не може да се извърши чрез сродна дума в българския език, правописът е исторически обусловен от латинския корен oculus.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:ocularis
Заета чрез немски (Okular) или френски (oculaire). Произлиза от латинското прилагателното ocularis („очен“), което е дериват на oculus („око“).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • широкоъгълен окуляр
  • настройка на окуляра

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.