омара
[oˈmarɐ]
омара значение:
Какво е омара? Лека мъгла, полупрозрачна па́ра във въздуха, обикновено при голяма жега, която прави видимостта неясна.
1. (метеорология/природа) Лека мъгла, полупрозрачна па́ра във въздуха, обикновено при голяма жега, която прави видимостта неясна.
2. (преносно) Състояние на отпуснатост, замаяност или полусън, предизвикано от жега или умора.
- Ударение
- ома̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ма-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на омара
(метеорология/природа)
- Над полето тегнеше лятна омара.
- В далечината планината се губеше в синкава омара.
(преносно)
- Следобедната омара налегна всички в стаята.
Как се пише омара
Грешни изписвания: умара, омъра
Пише се с 'о' в началото.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мрак/морок
Стара славянска дума, сродна с 'мрак', 'морок' (облак, мъгла). Свързана е с представата за затъмняване или замъгляване на въздуха.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лятна омара
- гъста омара
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
