Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опекунстване

[opɛkˈunstvɐnɛ]

опекунстване значение:

Какво е опекунстване? Изпълняване на длъжността на опекун; упражняване на грижа, надзор и правно представителство над лице, което не може да се грижи само за себе си (малолетно или поставено под запрещение).

1. (право, социална дейност) Изпълняване на длъжността на опекун; упражняване на грижа, надзор и правно представителство над лице, което не може да се грижи само за себе си (малолетно или поставено под запрещение).
2. (преносно) Прекомерна грижа или натрапчив контрол над действията на някого.
Ударение
опеку̀нстване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-пе-кун-ства-не
Род
среден
Мн. число
опекунствания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опекунстване

(право, социална дейност)
  • Опекунстването над детето беше възложено на леля му след решението на съда.
(преносно)
  • Той се дразнеше от постоянното опекунстване на родителите си, въпреки че беше пълнолетен.

Как се пише опекунстване

Грешни изписвания: упекунстване, опикунстване, опеконстване, опекунствъне
Пише се с о и е. Коренът е опек-.

Етимология

Произход:Руски/Полски
Оригинална дума:опекун
Произлиза от думата 'опекун' (настойник), която навлиза в българския през руски, с корени в латинското 'cura' (грижа) през полски. Наставката '-стване' образува съществителното за дейност.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.