Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опияняване

[opijaˈnʲavanɛ]

опияняване значение:

Какво е опияняване? Изпадане в състояние на алкохолно опиянение; напиване.

1. (физиология) Изпадане в състояние на алкохолно опиянение; напиване.
2. (преносно) Изпадане в състояние на силен възторг, еуфория или увлечение, при което се губи реална преценка.
Ударение
опияня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-пи-я-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опияняване

(физиология)
  • Бързото опияняване се дължеше на празния стомах.
  • Законът преследва шофирането след употреба на алкохол и опияняване.
(преносно)
  • Опияняването от властта често води до грешни решения.
  • Публиката изпадна в сладко опияняване от музиката.

Как се пише опияняване

Грешни изписвания: упияняване, опиянявъне, опияневане, опйяняване
Съдържа две букви я. Първата е част от корена (пиян), втората е част от наставката (под ударение). Пише се с начално о-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пиянъ
От прилагателното „пиян“, произлизащо от глагола „пити“ (пия). Формирано чрез префикс о-, корен пиян- и глаголна наставка -ява-.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • алкохолно опияняване
  • любовно опияняване
  • опияняване от успеха

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.