опозиционер
[opozit͡sioˈnɛr]
опозиционер значение:
Какво е опозиционер? Лице, което принадлежи към опозицията; участник в политическа група или партия, противопоставяща се на управляващото мнозинство или властта.
1. (политика) Лице, което принадлежи към опозицията; участник в политическа група или партия, противопоставяща се на управляващото мнозинство или властта.
- Ударение
- опозиционѐр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-по-зи-ци-о-нер
- Род
- мъжки
- Мн. число
- опозиционери
Примери за използване на опозиционер
(политика)
- Известният опозиционер даде интервю пред чуждестранни медии.
- Група опозиционери организираха мирен протест пред парламента.
Антоними на опозиционер
Как се пише опозиционер
Грешни изписвания: опозицйонер, опозиционерин, упозиционер, опузиционер, опозйционер, опозициунер
Думата съдържа съчетанието -ио- (не -йо-), тъй като следва правилото за изписване на чужди думи, завършващи на -ция в основната си форма.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:oppositio
Чрез френски (opposition) и немски (Opposition) към българската основа 'опозиция', с добавяне на деятелната наставка -ер, характерна за заемки, означаващи лица.
Употреба
Чести словосъчетания:
- виден опозиционер
- политически опозиционер
- активен опозиционер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
