опустошителен
[opostoˈʃitɛlɛn]
опустошителен значение:
Какво е опустошителен? Който причинява пълно разрушение, гибел или разорение.
1. (пряко) Който причинява пълно разрушение, гибел или разорение.
2. (преносно) Който въздейства изключително силно (обикновено негативно) върху емоциите или психиката.
- Ударение
- опустошѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-пус-то-ши-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- опустошителни
Примери за използване на опустошителен
(пряко)
- Опустошителното земетресение остави хиляди хора без дом.
- Ветровете имаха опустошителен ефект върху реколтата.
(преносно)
- Новината за загубата ѝ подейства по опустошителен начин.
Синоними на опустошителен
Антоними на опустошителен
Как се пише опустошителен
Грешни изписвания: опостошителен, упустошителен, опустушителен, опустошйтелен
Коренът е 'пуст', затова втората гласна е 'у', а не 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:опустошити
Произлиза от глагола 'опустоша' (да направя пуст). Коренът е 'пуст' (празен, безлюден), сроден с други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опустошителна война
- опустошителен пожар
- опустошителна стихия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
