Енциклопедия на българския език

съкрушителен

[sɐkruˈʃitɛlɛn]

съкрушителен значение:

Какво е съкрушителен? Който причинява пълно разрушение, разгром или унищожение; много силен, мощен.

1. (пряко) Който причинява пълно разрушение, разгром или унищожение; много силен, мощен.
2. (преносно) Който причинява силна душевна болка, скръб или отчаяние; много тежък за понасяне.
3. (преносно) Който е убедителен до степен, че не подлежи на оспорване.
Ударение
съкруши'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съ-кру-ши-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
съкрушителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съкрушителен

(пряко)
  • Армията нанесе съкрушителен удар на врага.
  • Боксьорът спечели мача със съкрушителен нокаут.
(преносно)
  • Новината за трагедията беше съкрушителна за цялото семейство.
  • Той хвърли съкрушителен поглед към предателя.
(преносно)
  • Адвокатът представи съкрушителни доказателства за вината на подсъдимия.

Как се пише съкрушителен

Пише се с у в корена (круша - от глагола съкрушавам), а не с о.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съкрушити
От глагола 'съкруша' (разбивам, унищожавам). Коренът *круш-* е сродна с 'кротък' (чрез преглас) и 'троша'. Влияние от църковнославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съкрушителен удар
  • съкрушителна загуба
  • съкрушителна победа
  • съкрушителни доказателства