опустявам
[opʊsˈtʲavɐm]
опустявам значение:
Какво е опустявам? Ставам пуст, безлюден; хората напускат дадено място.
1. (пряко) Ставам пуст, безлюден; хората напускат дадено място.
2. (преносно) За човек или душа – ставам самотен, губя жизненост, чувствам вътрешна празнота.
- Ударение
- опустя̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-пус-тя-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- опустея
Примери за използване на опустявам
(пряко)
- Селото опустява през зимата, когато виладжиите си тръгнат.
- Площадът бързо опустяваше заради приближаващата буря.
(преносно)
- След заминаването на децата, къщата и душата ѝ опустяха.
- Животът му опустяваше без музиката.
Синоними на опустявам
Антоними на опустявам
Как се пише опустявам
Грешни изписвания: опостявам, упустявам, опустявъм
Коренът на думата е пуст, затова се пише с у, а не с 'о' (което би идвало от 'пост').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустъ
Произлиза от корена 'пуст' (празен) с наставка за несвършен вид. Свързана с идеята за липса на хора или съдържание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- улиците опустяват
- къщата опустява
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
