опърничавост
[oˈpɤrnit͡ʃavost]
опърничавост значение:
Какво е опърничавост? Качество на човек, който е прекалено упорит, своенравен, инатлив и трудно се подчинява на чужда воля.
1. (характерология) Качество на човек, който е прекалено упорит, своенравен, инатлив и трудно се подчинява на чужда воля.
- Ударение
- опъ̀рничавост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пър-ни-ча-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на опърничавост
(характерология)
- Старческата му опърничавост затрудняваше близките му.
Синоними на опърничавост
Антоними на опърничавост
Как се пише опърничавост
Грешни изписвания: опарничавост, упърничавост, опърнйчавост, опърничъвост, опърничавуст
Коренната гласна е ъ (опърничав), а не 'а'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пърна
Произлиза от 'опърничав', което вероятно се свързва с диалектния глагол 'пърна' (ритам назад, дърпам се) или 'пържа', носещо смисъл на лют, раздразнителен нрав.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прословута опърничавост
- детска опърничавост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
