осеняване
[osɛˈɲavɐnɛ]
осеняване значение:
Какво е осеняване? Процес на внезапно спохождане от идея, мисъл, вдъхновение или прозрение.
1. (психология) Процес на внезапно спохождане от идея, мисъл, вдъхновение или прозрение.
2. (религия) Слизане на благодат, висша сила или дух върху някого.
- Ударение
- осеня́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-се-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- осенявания
Примери за използване на осеняване
(психология)
- В момента на осеняване той грабна листа и записа формулата.
- Осеняването идва неочаквано след дълги часове размисъл.
(религия)
- Осеняването от Светия Дух е ключов момент в библейския разказ.
Синоними на осеняване
Антоними на осеняване
Как се пише осеняване
Грешни изписвания: осиняване, усеняване, осенявъне
Коренът се пише с е (сродна дума сенка - диалектно/старинно, сянка). Глаголната наставка е -ява (от несвършен вид).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:осѣняти
Отглаголно съществително от „осенявам“. Коренът е свързан с думата „сянка“ (старобълг. *сѣнь*), като първоначалното значение е било „хвърляне на сянка“, „покриване“, което впоследствие еволюира в преносното религиозно и интелектуално значение за „слизане на дух“ или „внезапно прозрение“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно осеняване
- божествено осеняване
- момент на осеняване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
