Dumite-BG – онлайн речник за българския език

просветление

[prosvɛtˈlɛniɛ]

просветление значение:

Какво е просветление? Състояние на внезапна яснота на съзнанието, духовно озарение или постигане на висша истина.

1. (психология/религия) Състояние на внезапна яснота на съзнанието, духовно озарение или постигане на висша истина.
2. (метеорология) Временно разкъсване на облаците и поява на слънце; изясняване.
Ударение
просветлѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-свет-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
просветления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на просветление

(психология/религия)
  • След години медитация той достигна до пълно просветление.
  • В момент на просветление тя разбра къде е грешката в изчисленията.
(метеорология)
  • Следобед се очакват временни просветления.

Антоними на просветление

Как се пише просветление

Грешни изписвания: просветлемие, просвитление, прусветление, просветленйе
Коренната гласна е е (светлина), а не и или я (въпреки променливото 'я' в думи като свят, тук няма условия за преглас в 'я').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтъ
Дериват на глагола 'просветля'/'просветна'. Коренът е 'свет' (светлина). Първичното значение е свързано с физическата светлина, което прераства в метафора за знание и душевен мир.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовно просветление
  • краткотрайни просветления

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.