Dumite-BG – онлайн речник за българския език

озарение

[ozɐˈrɛniɛ]

озарение значение:

Какво е озарение? Внезапно просветление на ума, вдъхновение или мигновено разбиране на сложен проблем.

1. (преносно) Внезапно просветление на ума, вдъхновение или мигновено разбиране на сложен проблем.
2. (поетично) Силна светлина, блясък, който осветява нещо.
Ударение
озарѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-за-ре-ни-е
Род
среден
Мн. число
озарения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на озарение

(преносно)
  • Решението дойде при него като внезапно озарение.
  • В момент на творческо озарение той написа най-добрата си поема.
(поетично)
  • Лицето ѝ бе обляно от меко озарение.

Антоними на озарение

Как се пише озарение

Грешни изписвания: озарениe, узарение, озърение, озаренйе
Пише се с о в началото (представка о-). Завършва на -ие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:заря
Произлиза от глагола 'озарявам', който е свързан с корена 'зар' (заря, светлина). Означава буквално 'осветяване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • внезапно озарение
  • божествено озарение
  • творческо озарение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.