особнячество
[osobˈnʲat͡ʃɛstvo]
особнячество значение:
Какво е особнячество? Качеството да бъдеш особняк; странност, чудатост, ексцентричност в характера или поведението.
1. (психология) Качеството да бъдеш особняк; странност, чудатост, ексцентричност в характера или поведението.
- Ударение
- особня̀чество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-соб-ня-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- особнячества
Примери за използване на особнячество
(психология)
- Неговото особнячество го обричаше на самота, но и му придаваше чар.
- Всички в селото бяха свикнали с безобидното му особнячество.
Синоними на особнячество
Антоними на особнячество
Как се пише особнячество
Грешни изписвания: особенночество, усобнячество, осубнячество, особнячеству
Думата е образувана от особняк + наставка -чество (вариант на -ство при основи на -к/-ч). Пише се с 'я' под ударение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:особь
Произлиза от думата 'особняк' (човек с особен характер), която е производна на прилагателното 'особен' и старобългарския корен 'особь' (сам, отделно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пословично особнячество
- старческо особнячество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
