Dumite-BG – онлайн речник за българския език

остървен

[ostɐrvɛn]

остървен значение:

Какво е остървен? За животно: който е станал свиреп, настървен за кръв или плячка.

1. (пряко) За животно: който е станал свиреп, настървен за кръв или плячка.
2. (преносно) За човек: който действа с голяма ярост, страст или агресивна устременост към нещо.
Ударение
остървѐн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ос-тър-вен
Род
мъжки
Мн. число
остървени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на остървен

(пряко)
  • Остървените вълци нападнаха стадото през нощта.
(преносно)
  • Тълпата беше остървена и готова да нахлуе в сградата.
  • Тя започна работа с остървено желание за успех.

Антоними на остървен

Как се пише остървен

Грешни изписвания: устървен, остарвен
Думата се пише с ъ в корена (проверка с думата 'стръв').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:стръвь
Минало страдателно причастие на глагола 'остървя'. Коренът е свързан със 'стръв' (мърша, примамка). Първоначално означава 'научен да яде месо/мърша' (за куче, вълк).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • остървен поглед
  • остървено куче
  • остървена борба

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.