Dumite-BG – онлайн речник за българския език

откровение

[otkroˈvɛniɛ]

откровение значение:

Какво е откровение? Свръхестествено разкриване на божествена истина или воля пред човек; текст, съдържащ такова разкритие.

1. (религия/мистика) Свръхестествено разкриване на божествена истина или воля пред човек; текст, съдържащ такова разкритие.
2. (преносно) Искрено, сърдечно признание или споделяне на съкровени мисли и чувства.
3. (изкуство/наука) Нещо ново, оригинално и силно въздействащо (творба, идея), което се възприема като откритие.
Ударение
откровѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-кро-ве-ни-е
Род
среден
Мн. число
откровения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на откровение

(религия/мистика)
  • Откровението на Йоан Богослов е последната книга от Новия завет.
  • Светецът получава божествено откровение насън.
(преносно)
  • Неговите думи прозвучаха като неочаквано откровение за всички присъстващи.
  • В момент на откровение тя призна, че никога не го е обичала.
(изкуство/наука)
  • Тази симфония е истинско откровение за музикалния свят.

Антоними на откровение

Как се пише откровение

Грешни изписвания: откровенние, откровенийе, уткровение, открувение, откровенйе
Думата се пише с едно н. Образувана е от корена на глагола откров- (срв. откривам) и наставката -ение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:отъкровеньѥ
Старобългарска калка на гръцката дума ἀποκάλυψις (apokalypsis) – разбулване, разкриване. Произлиза от глагола 'откривам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • божествено откровение
  • момент на откровение
  • пълно откровение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.