отрицаване
[otriˈt͡savanɛ]
отрицаване значение:
Какво е отрицаване? Действие на отхвърляне на твърдение, несъгласие с нещо или отказ да се признае съществуването на нещо.
1. (общо) Действие на отхвърляне на твърдение, несъгласие с нещо или отказ да се признае съществуването на нещо.
- Ударение
- отрица̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-ри-ца-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- отрицавания
Примери за използване на отрицаване
(общо)
- Пълното отрицаване на фактите не помага за разрешаване на спора.
Синоними на отрицаване
Антоними на отрицаване
Как се пише отрицаване
Грешни изписвания: отрицание, утрицаване, отрйцаване, отрицъване, отрицавъне
Пише се с 'ц', когато произлиза от глаголната форма 'отрицавам'. Да не се бърка с по-честото 'отричане'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:река (казвам)
От глагола 'отрицавам', който е вариант на 'отричам'. Произлиза от старобългарския корен за 'казвам/говоря' (река) с представка 'от-' (за отхвърляне).
Употреба
Чести словосъчетания:
- категорично отрицаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
