Dumite-BG – онлайн речник за българския език

отфуча

[otfuˈt͡ʃa]

отфуча значение:

Какво е отфуча? За превозно средство или вятър: преминавам или се отдалечавам с голяма скорост, издавайки силен свистящ звук.

1. (пряко) За превозно средство или вятър: преминавам или се отдалечавам с голяма скорост, издавайки силен свистящ звук.
2. (преносно) Тръгвам си бързо, обикновено в състояние на гняв или раздразнение.
Ударение
отфуча̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
от-фу-ча
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
отфучавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отфуча

(пряко)
  • Влакът отфуча покрай гарата, без да спре.
  • Колата отфуча надолу по улицата.
(преносно)
  • Тя се обиди, тръшна вратата и отфуча.
  • След скандала той просто отфуча от стаята.

Антоними на отфуча

Как се пише отфуча

Грешни изписвания: одфуча, отвуча, утфуча, отфоча
Представката е от-, а не 'од-'. Коренът започва с беззвучната съгласна 'ф', пред която 'т' се запазва.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:фуча
Звукоподражателен произход от корена 'фуч-' (свързан със звука на вятър или бързо движение), комбиниран с представка 'от-', указваща отделяне или отдалечаване.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.