отхвърчаване
[otxfɤrˈtʃavanɛ]
отхвърчаване значение:
Какво е отхвърчаване? Действието по рязко отделяне и политане във въздуха настрани (за предмет, част от механизъм или птица).
1. (пряко) Действието по рязко отделяне и политане във въздуха настрани (за предмет, част от механизъм или птица).
- Ударение
- отхвърча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-хвър-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- отхвърчавания
Примери за използване на отхвърчаване
(пряко)
- При удара се получи отхвърчаване на предната броня на колата.
- Силният взрив предизвика отхвърчаване на отломки на десетки метри.
Синоними на отхвърчаване
Антоними на отхвърчаване
Как се пише отхвърчаване
Грешни изписвания: одхвърчаване, отфърчаване, утхвърчаване, отхварчаване, отхвърчъване, отхвърчавъне
Представката 'от-' се запазва, въпреки че 'т' пред 'х' може да се слее фонетично. Думата съдържа съчетанието 'хв'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хвърча
Отглаголно съществително от 'отхвърчавам' (несвършен вид) или 'отхвърчам'. Коренът 'хвърча' е с общославянски произход.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
