отцепнически
[otˈt͡sɛpnit͡ʃɛski]
отцепнически значение:
Какво е отцепнически? Който се отнася до отцепник или до отцепничество; свойствен за човек или група, напуснали организация или държава с цел обособяване.
1. (пряко) Който се отнася до отцепник или до отцепничество; свойствен за човек или група, напуснали организация или държава с цел обособяване.
- Ударение
- отцѐпнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- от-цеп-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отцепнически
Примери за използване на отцепнически
(пряко)
- В района се забелязват засилени отцепнически настроения.
- Партията осъди отцепническите действия на групата депутати.
Синоними на отцепнически
Антоними на отцепнически
Как се пише отцепнически
Грешни изписвания: одцепнически, отцепически, утцепнически, отцепнйчески, отцепническй
Представката е от-, която се пише с „т“ дори пред звучни съгласни (макар пред „ц“ да не настъпва звучна промяна, често се греши по аналогия с „од-“).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цепя
Произлиза от съществителното „отцепник“ (човек, който се отделя от организация, група или държава) + наставката за прилагателно „-ески“. Коренът е глаголът „цепя“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отцепнически настроения
- отцепническа група
- отцепнически действия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
