охотлив
[oxotˈlif]
охотлив значение:
Какво е охотлив? Който изпитва желание, готовност или влечение да прави нещо; който върши работата си с удоволствие.
1. (пряко) Който изпитва желание, готовност или влечение да прави нещо; който върши работата си с удоволствие.
2. (преносно) Който се извършва с желание (за действие).
- Ударение
- охотли'в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-хот-лив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- охотливи
Примери за използване на охотлив
(пряко)
- Той беше охотлив слушател на всякакви истории.
- Тя е охотлива да помогне в организацията на събитието.
(преносно)
- Хвърли охотлив поглед към масата с ястията.
Антоними на охотлив
Как се пише охотлив
Грешни изписвания: охутлив, оходлив, ухотлив, охотлйв
Думата се пише с „о“ в корена (проверка с думата „охота“). Съгласната „в“ накрая се обеззвучава при изговор, но се пише „в“ (проверка с формата за женски род: „охотлива“).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:охота
Произлиза от съществителното „охота“ (желание, влечение) и наставката за прилагателни имена „-лив“, означаваща склонност към дадено действие или състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- охотлив слушател
- охотлив помощник
- охотлива усмивка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
