Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оцветител

[otsvɛˈtitɛl]

оцветител значение:

Какво е оцветител? Химично вещество (пигмент или багрило), което се добавя към материали, храни или течности, за да им придаде определен цвят.

1. (химия) Химично вещество (пигмент или багрило), което се добавя към материали, храни или течности, за да им придаде определен цвят.
Ударение
оцветѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-цве-ти-тел
Род
мъжки
Мн. число
оцветители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оцветител

(химия)
  • В безалкохолните напитки често се използват изкуствени оцветители.

Синоними на оцветител

Антоними на оцветител

Как се пише оцветител

Грешни изписвания: уцветител, оцветйтел
Началното неударено о- е представка и не се променя на 'у' въпреки изговора.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:оцветя + -тел
Производна дума от глагола 'оцветя' (о- + цвят) и наставката за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • естествен оцветител
  • синтетичен оцветител
  • хранителен оцветител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.