очарование
[ot͡ʃɐroˈvaniɛ]
очарование значение:
Какво е очарование? Силно въздействаща привлекателност, прелест или обаяние, което предизвиква възхищение.
1. (пряко) Силно въздействаща привлекателност, прелест или обаяние, което предизвиква възхищение.
2. (психология) Състояние на силно възхищение и увлечение от някого или нещо.
- Ударение
- очарова̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ча-ро-ва-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- очарования
Примери за използване на очарование
(пряко)
- Тя притежаваше вродено очарование, което пленяваше всички.
- Очарованието на старата градска архитектура привлича туристите.
(психология)
- Той я гледаше с несрито очарование.
Синоними на очарование
Антоними на очарование
Как се пише очарование
Грешни изписвания: учарование, очарувание, очърование, очаровъние, очарованйе
Пише се с о в началото (представка) и о в корена (чар-ов-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чар
Образувано от корена 'чар' (магия, привлекателност) с глаголна наставка и суфикс за отглаголно съществително. Сродно със старобългарското 'чаръ' (магия, колдовство).
Употреба
Чести словосъчетания:
- неустоимо очарование
- скрито очарование
- поддам се на очарованието
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
