очарователен
[ot͡ʃɐroˈvatɛlɛn]
очарователен значение:
Какво е очарователен? Който предизвиква възхищение, силно привличане и удоволствие; изпълнен с чар.
1. (пряко) Който предизвиква възхищение, силно привличане и удоволствие; изпълнен с чар.
- Ударение
- очарова'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-ча-ро-ва-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- очарователни
Примери за използване на очарователен
(пряко)
- Тя имаше очарователна усмивка, която печелеше доверието на всички.
- Прекарахме една очарователна вечер в компанията на старите си приятели.
Синоними на очарователен
Антоними на очарователен
Как се пише очарователен
Грешни изписвания: учарователен, очарувателен, очърователен, очаровътелен
Думата се пише с о в началото и о във втората сричка (от корена чар -> очаровам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чар
Образувано от корена 'чар' (с праславянски произход *čarъ - магия, вълшебство) + глаголна основа 'очаровам' + наставка '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- очарователна жена
- очарователна усмивка
- очарователен глас
- очарователна гледка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
