очертая
[ot͡ʃɛrˈtaja]
очертая значение:
Какво е очертая? Да направя линия около нещо; да оградя с черта или контур.
1. (пряко) Да направя линия около нещо; да оградя с черта или контур.
2. (преносно) Да опиша, да изложа в главни линии характерните черти на нещо или някого.
3. (възвратно) (очертая се) Да стана видим, да се покажа на фона на нещо; да пролича.
- Ударение
- очерта̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-чер-тая
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- се (очертая се)
Примери за използване на очертая
(пряко)
- Трябва да очертая контура на фигурата с молив.
- Полицаите очертаха мястото на инцидента.
(преносно)
- Директорът очерта новите приоритети на компанията.
- Авторът успя да очертая ярък образ на героя.
(възвратно)
- В далечината се очертаха върховете на планината.
- Годината се очертава да бъде успешна.
Синоними на очертая
Как се пише очертая
Грешни изписвания: очъртая, учертая, очертъя
Пише се с 'о' (представка 'о-') и с 'ер' в корена (проверка: черта).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:черта
Префиксна деривация: о- + чертая. Коренът 'черта' е със славянски произход (*čьrta), свързан с рязане, драскане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- очертая перспективите
- очертая границите
- ясно се очертая
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
