Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пакостен

[ˈpakostɛn]

пакостен значение:

Какво е пакостен? Който причинява вреда, щети или неприятности; вредоносен.

1. (пряко) Който причинява вреда, щети или неприятности; вредоносен.
2. (за човек/дете) Който прави бели, пакости; непослушен, палави.
Ударение
па̀костен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
па-кос-тен
Род
мъжки
Мн. число
пакостни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пакостен

(пряко)
  • Това е пакостен вредител, който унищожава реколтата.
  • Извършиха пакостно деяние спрямо общинската собственост.
(за човек/дете)
  • Имаха много пакостен син, който чупеше играчките на другите деца.

Антоними на пакостен

Как се пише пакостен

Грешни изписвания: пакастен, пакостан, пъкостен, пакустен
Прилагателното завършва на -ен (пакостен), като е изпада при членуване или в множествено число (пакостния, пакостни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пакость
От съществителното 'пакост' (вреда, беля) + суфикс '-ен'. Старобългарски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пакостен дух
  • пакостно дете

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.