паника
[ˈpanikɐ]
паника значение:
Какво е паника? Внезапен, силен и неудържим страх, който обхваща отделен човек или маса хора, често водещ до неразумни и хаотични действия.
1. (психология) Внезапен, силен и неудържим страх, който обхваща отделен човек или маса хора, често водещ до неразумни и хаотични действия.
- Ударение
- па̀ника
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- па-ни-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на паника
(психология)
- Сред тълпата настана паника след силния гръм.
- Не трябва да се поддаваме на паника в критични ситуации.
Антоними на паника
Как се пише паника
Грешни изписвания: пъника, панйка
Няма специфични особености, пише се както се изговаря.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:panikós
От старогръцки 'panikós' (принадлежащ на Пан). Според митологията бог Пан е предизвиквал внезапен и безпричинен ужас у хората в горите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- всеобща паника
- изпадам в паника
- паника бутон
Фразеологизми:
- сея паника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
