партизанин
[partiˈzanin]
партизанин значение:
Какво е партизанин? Участник в нередовна доброволческа въоръжена група, която води борба срещу чужда власт или окупатор в тила на врага; в българската история най-често се отнася за дейците на антифашистката съпротива (1941–1944).
1. (военно дело / история) Участник в нередовна доброволческа въоръжена група, която води борба срещу чужда власт или окупатор в тила на врага; в българската история най-често се отнася за дейците на антифашистката съпротива (1941–1944).
2. (политика (остаряло)) Ревностен привърженик на определена политическа партия или кауза.
- Ударение
- партиза̀нин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пар-ти-за-нин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- партизани
Примери за използване на партизанин
(военно дело / история)
- Паметникът е издигнат в чест на загиналия партизанин от местния отряд.
- Партизаните организираха засада на пътя.
(политика (остаряло))
- Той беше фанатичен партизанин на либералната идея.
Синоними на партизанин
Антоними на партизанин
Как се пише партизанин
Грешни изписвания: партизанинът (при пълен член, правилно), партизанина (при кратък член, правилно), партизан, Пъртизанин, Партйзанин, Партизънин, Партизанйн
Множественото число е партизани, а не партизанини. Суфиксът -ин отпада в множествено число (сравни: българин -> българи).
Етимология
Произход:Италиански / Френски
Оригинална дума:partigiano / partisan
В българския език думата навлиза вероятно през руски или немски, но коренът е италианското *partigiano* (привърженик на партия/група), от латинското *pars* (част).
Употреба
Чести словосъчетания:
- партизанин от отряда
- бивш партизанин
- партизанско движение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
