Dumite-BG – онлайн речник за българския език

печалбар

[pɛt͡ʃɐlˈbar]

печалбар значение:

Какво е печалбар? Човек, който се стреми към лесна и бърза печалба, често без да подбира средствата или без да полага реален труд.

1. (пряко) Човек, който се стреми към лесна и бърза печалба, често без да подбира средствата или без да полага реален труд.
2. (разговорно) Гурбетчия; човек, отишъл да работи другаде за пари (по-старо или диалектно значение).
Ударение
печалба̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пе-чал-бар
Род
мъжки
Мн. число
печалбари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на печалбар

(пряко)
  • Този търговец е известен печалбар, който надува цените двойно.
  • В политиката влязоха много случайни хора и откровени печалбари.
(разговорно)
  • Дядо му е бил печалбар в Америка в началото на века.

Антоними на печалбар

Как се пише печалбар

Грешни изписвания: пичалбар, печълбар, печалбър
Коренът на думата е печал (от печаля се, печеля), затова се пише с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:печалба
От съществителното 'печалба' + суфикс '-ар', носещ често негативна конотация за прекомерен стремеж.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • алчен печалбар
  • дребен печалбар

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.