Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пея

[ˈpɛjɐ]

пея значение:

Какво е пея? Възпроизвеждам музикални звуци с гласа си; изпълнявам песен.

1. (музика) Възпроизвеждам музикални звуци с гласа си; изпълнявам песен.
2. (преносно) Възхвалявам, прославям някого или нещо в стихове или песен.
Ударение
пѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
пе-я
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
пея се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пея

(музика)
  • Тя пее много хубаво народни песни.
  • Птичките пеят в градината.
(преносно)
  • Поетът пее за подвизите на героите.

Антоними на пея

Как се пише пея

Грешни изписвания: пеия
Глаголът е от I спрежение (пееш, пее). В 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е -я (пея, пеят).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѣти
От праславянската форма *pěti, сродна с литовското 'giedoti' (пея химни) и индоевропейски корен, означаващ възхваляване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пея в хор
  • пея на живо
  • пея фалшиво
Фразеологизми:
  • пея си песента
  • друга песен ще запее

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.