пленничество
[ˈplɛn.ni.t͡ʃɛs.tvo]
пленничество значение:
Какво е пленничество? Състояние на човек, който е заловен и държан насила от врага по време на война; битие на военнопленник.
1. (пряко) Състояние на човек, който е заловен и държан насила от врага по време на война; битие на военнопленник.
2. (преносно) Състояние на пълна зависимост, липса на свобода или подчиненост на някого или нещо.
- Ударение
- плѐнничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- плен-ни-чест-во
- Род
- среден
- Мн. число
- пленничества
Примери за използване на пленничество
(пряко)
- По време на дългото си пленничество той написа мемоарите си.
- Пленничеството му в лагера продължи три години.
(преносно)
- Душата му се намираше в пленничество на собствените му страхове.
Синоними на пленничество
Антоними на пленничество
Как се пише пленничество
Грешни изписвания: пленичество, пленничесво, пленнйчество, пленничеству
Думата се пише с двойно нн, защото е образувана от корена плен и наставката -ник (пленник), към която се добавя окончание. Когато основата завършва на 'н' и наставката започва с 'н', се получава удвояване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плѣнъ
Произлиза от съществителното 'пленник', което идва от корена 'плен' (залавяне, плячка), плюс наставките за абстрактно съществително име '-ест' и '-во'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тежко пленничество
- години на пленничество
- падам в пленничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
