Dumite-BG – онлайн речник за българския език

плюна

[ˈpʎunɐ]

плюна значение:

Какво е плюна? Изхвърля с еднократно рязко движение слюнка или нещо, което е в устата.

1. (Физиология) Изхвърля с еднократно рязко движение слюнка или нещо, което е в устата.
2. (Пряко и преносно) Изразявам пренебрежение, подигравка или пълна липса на уважение към някого или нещо (чрез жеста на плюене или думи).
Ударение
плю̀на
Част на речта
глагол
Сричкоделение
плю-на
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
плюя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на плюна

(Физиология)
  • Той плюна на земята и продължи да работи.
  • Детето плюна костилката от черешата надалеч.
(Пряко и преносно)
  • Той плюна на всичките им заплахи и си тръгна.
  • Плюна си на ръцете и грабна кирката.

Антоними на плюна

Как се пише плюна

Грешни изписвания: плювна
Глаголът се пише с ю. Формата е за свършен вид и означава еднократно действие.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пльвати
Произлиза от праславянския корен *pljuvati. Формата 'плюна' е еднократна (семелфактивна) форма, образувана със суфикса '-н-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плюна в пазвата си
  • плюна на ръце
Фразеологизми:
  • плюна си на петите
  • плюна в лицето на някого
  • плюна си в пазвата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.