Dumite-BG – онлайн речник за българския език

повествователка

[povɛstvovˈatɛlkɐ]

повествователка значение:

Какво е повествователка? Женско лице, което води разказа в литературно произведение; разказвачка.

1. (литература) Женско лице, което води разказа в литературно произведение; разказвачка.
Ударение
повествова̀телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-вест-во-ва-тел-ка
Род
женски
Мн. число
повествователки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на повествователка

(литература)
  • Повествователката умело въвежда читателя в атмосферата на романа.
  • Тя е сладкодумна повествователка на народни приказки.

Синоними на повествователка

Как се пише повествователка

Грешни изписвания: повевствователка, повествователкъ, пувествователка, повествувателка, повествовътелка

Думата се пише с две букви в в корена (по-веств-о-вател-ка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:повествовател
Женски род на съществителното 'повествовател', което идва от глагола 'повествувам' (разказвам) + наставка '-тел'. Коренът е 'вест' (новина, знание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обективна повествователка
  • гласът на повествователката

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.