повествувател
[povɛstvuˈvatɛl]
повествувател значение:
Какво е повествувател? Лицето, което води разказа в литературно произведение; разказвач.
1. (литература) Лицето, което води разказа в литературно произведение; разказвач.
- Ударение
- повествува̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-вест-ву-ва-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- повествуватели
Примери за използване на повествувател
(литература)
- Повествувателят в романа често се обръща директно към читателя.
- Гласът на повествувателя е обективен и дистанциран.
Как се пише повествувател
Грешни изписвания: повествовател, пувествувател, повествувътел
Пише се с у (повест-ву-вам), а не с 'о'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:повѣсть
От глагола 'повествувам' (разказвам подробно), който идва от старобългарската дума 'повѣсть' (разказ, вест) + наставка '-тел' за деятел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- всевиждащ повествувател
- първоличен повествувател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
